Синусите са малки въздушни пространства в костите около носа. Четири комплекта кухи пространства са разположени в скулите, челото, отстрани на носа и зад носните проходи пред мозъка. Синусите в скулите се наричат максиларен синус, челото – фронталния синус, зад носните проходи – етмоидални синуси, а дълбоко в мозъка – сфеноидален синус.

Синусовите кухини се развиват само с възрастта – те не са развити при новороденото, максиларният синус се развива около три до пет годишна възраст, фронталният синус по-близо до пет годишна възраст, а по-дълбоко разположеният сфеноидален синус едва в юношеството.

Инфекцията атакува тези въздушни пространства в костите и понякога те са подути. С прости думи, синузитът е възпаление на лигавицата на носа и синусите. Лигавиците, които покриват устата и носа, също покриват синусите. Синузитът е възпаление на синусите поради вирусни или бактериални инфекции.

В зависимост от продължителността на симптомите синузита може да бъде:

• Остър: Острият синузит е състояние, при което симптомите продължават по-малко от четири седмици и се подобряват с лечението.
• Подостър: Симптомите продължават четири до осем седмици и не отшумяват с първоначалното лечение.
• Хроничен: Това е състояние на повтарящ се остър синузит или предишни инфекции, които са били неправилно лекувани. Симптомите продължават повече от осем седмици.
• Рецидивиращ: Както подсказва името, рецидивиращият е състояние, при което остър синузит се повтаря три или повече пъти годишно. В този случай трябва да се консултирате с отоларинголог (специалист по уши, нос и гърло).

Ако подозирате, че детето Ви страда от синузит, разумно е незабавно да се консултирате с педиатър. Това помага да се определят правилно причините и да се вземе решение за подходящо лечение.

Според Американската академия по педиатрия симптомите на настинка като секреция от носа и кашлица, която продължава повече от десет дни без никакво подобрение, показват инфекция на синусите.

Проверете за следните симптоми на инфекция на синусите при деца:

• 1. Запушен нос или настинка, която продължава повече от 10 до 14 дни.
• 2. Зелено-жълт секрет от носа за повече от четири дни.
• 3. Продължителна кашлица през деня, която се влошава през нощта.
• 4. Подуване около носа и очите.
• 5. Тъмни кръгове около очите.
• 6. Раздразнителност.
• 7. Постоянни кашлица, болки в гърлото, повръщане, гадене и лош дъх.
• 8. Субфебрилна температура за най-малко четири дни подред.

В редки случаи бактериалната инфекция на синусите може да се разпространи в централната нервна система или окото, показвайки симптоми като:

• Повишаване на раздразнителността
• Упорито повръщане
• Подуване и/или зачервяване около очите
• Чувствителност към светлина

Проверявайте симптомите на Вашето дете и не отлагайте консултацията с педиатър. В случай, че детето Ви е страдало от хроничен синузит, е необходима незабавна медицинска намеса. Хроничният синузит може значително да повлияе на качеството на живот.

Синусовата инфекция обикновено се наблюдава след настинка, алергично възпаление или инфекция на горните дихателни пътища.

Възпалението на носния проход блокира отварянето на параназалните синуси. Вирусният синузит се придружава от настинка. Синузитът обаче може да възникне и поради бактериални инфекции. Алергиите също водят до синузит, тъй като увеличават производството на слуз и причиняват подуване на носната тъкан.

Други възможни състояния, които биха могли да блокират синусите са:

• Аномалии в структурата на носа
• Цепка на небцето
• Гмуркане и плуване
• Увеличени аденоиди
• Гастроезофагеална рефлуксна болест
• Инфекции на зъбите
• Травма на носа
• Пасивно пушене
• Чужди предмети, заседнали в носа

Синузит не може да бъде диагностициран лесно у дома, тъй като симптомите са общи и често се припокриват със симптомите на обикновена настинка и алергия. За да се постави правилната диагноза, е необходима навременна педиатрична консултация.

Много родители, а в някои случаи дори лекарят може да диагностицират погрешно инфекция на синусите. Хрема със зелена слуз може да не е признак на синузит. Може да е обикновена настинка, която не се нуждае от специфично лечение.

УНГ специалист ще прегледа щателно носа, гърлото и ушите на бебето и ще Ви разпита за историята на подобни проблеми, за да диагностицира медицинското състояние. Може да са необходими допълнителни тестове за диагностициране на синузит.

• Компютърно томографско сканиране помага при определяне на развитието на синусите на детето и запушване, ако има такова. Процедурата за образна диагностика съчетава рентгенова и компютърна технология за създаване на аксиални или вертикални изображения на тялото.
• Ядрено-магнитен резонанс използва невидими електромагнитни енергийни лъчи за създаване на изображения на вътрешни тъкани, кости и органи.
• Културите от синусите се събират и отглеждат в лабораторни условия за диагностициране на инфекцията.

След поставяне на диагнозата лекарят ще предпише съответното лечение.

След като лекарят потвърди синусна инфекция при Вашето бебе, той може да предложи следните лечения.

1. Спрейове за нос: Спрейовете за нос с физиологичен разтвор могат да осигурят временно облекчение от запушване. Солената вода или капките за нос помагат за разреждане на секретите и подобряване на функционирането на лигавицата. Промивайте всяка ноздра с физиологичен разтвор поне четири пъти на ден. При хроничен синузит при деца се предписват инхалаторни кортикостероидни лекарства, като капки за нос или спрейове. Ако носът на Вашето бебе все още изглежда запушен и причинява дискомфорт, други алтернативи са назален аспиратор или назална спринцовка за почистване на носа на бебето.

2. Антибиотично лечение: Ако детето Ви има бактериален синузит, може да се наложи да давате антибиотици най-малко десет дни и максимум 21 дни. При дете с остър синузит симптомите трябва да се подобрят в рамките на първите дни от лечението. Завършете антибиотичното лечение, дори ако състоянието на детето се подобри. Не давайте антихистамини и деконгестанти без рецепта на деца под две години.

3. Хирургично лечение: Бебето може да се подложи на операция, ако симптомите на синузит продължават въпреки медицинската терапия.

Ендоскопската операция на синусите е опция при тежка инфекция на синусите. Това е функционална операция, при която лекарят отваря естествения дренажен път на синусите на детето, за да го направи по-широк. Отварянето на синусите позволява циркулация на въздуха, което в крайна сметка води до намален брой инфекции на синусите.

В някои други тежки случаи хирургичното лечение може да включва отстраняване на аденоидната тъкан зад носа. Аденоидната тъкан може да не блокира директно синусите, но нейната инфекция, наречена аденоидит, причинява симптоми, подобни на синузит.

Децата с инфекция на синусите стават капризни, тъй като им е трудно да дишат. Ситуацията може да бъде изключително трудна не само за детето, но и за родителите. Така че е добре да се опитате да предотвратите атаката, вместо да се фокусирате върху лечението.

Няколко стъпки могат да помогнат за безопасността на Вашето бебе:

• Пазете детето си от известни алергени.
• Минимизирайте излагането на замърсители, като например тютюнев дим.
• Намалете посещенията на детска ясла или градина.
• Лекувайте рефлуксната болест, ако се открие при Вашето бебе.
• Вземете най-доброто лечение за алергии, ако има такива.
• Поддържайте дома си чист от прах и дим.
• Използвайте овлажнител, за да поддържате влажността в помещението от 45% до 50%.
• Оставете свеж въздух да влезе в къщата.
• Поддържайте хигиена, за да предотвратите разпространението на вируса.

Не позволявайте на бебето си да играе във вода или да използва хлорирани басейни, тъй като това може да раздразни синусите и да влоши състоянието.

Няма конкретна възраст, когато инфекциите на синусите могат да станат по-разпространени при бебетата. Но проучванията подчертават, че преди три години около 10% от децата може да са преживели период на остра бактериална инфекция на синусите поне веднъж.

Инфекцията на синусите е обезпокоителна за децата и родителите. Важно е да се прави разлика между простата инфекция на горните дихателни пътища и по-инвазивния синузит. Вашето бебе може да стане неспокойно, раздразнително и да плаче непрекъснато поради симптомите, включително запушен нос, кашлица, леко повишена температура и подути очи и нос. Тъй като бебетата са предразположени към такива инфекции, можете да се съсредоточите върху предотвратяването на риска от по-инвазивна инфекция, като следвате няколко съвета като поддържане на подходяща хигиена и чистота у дома, избягване на излагане на алерген, редовно проветряване на къщата и т.н. Въпреки това, ако инфекцията на синусите на Вашето дете продължава повече от 10-15 дни, най-добре е да се свържете с педиатър, за да улесните навременната медицинска помощ.